24.01.2010 г., 16:05

Посвещавам на децата ми!

1.2K 1 1

Посвещавам на ДЕЦАТА МИ!   

 Животът е борба!


От  раждането свое

         човек с притеглянето земно

                   започва да се бори!

 

... в буквален и преносен смисъл...

 

                   ... цял живот така!


                            Ражда се, лежи,

                   търкаля се, пълзи,

         изправя се, стои,

люлее се, прохожда,

         придвижва се и ходи,

                   забързва се и тича,

                            катери се, подскача...!

 

 

... Издига се, лети!

          Притеглянето земно

                   почти ще победи!

                            И колко пò успява 

                   да му се противи,

         да устои,

да бъде прав,

         а прав - то значи жив!

                   ... и толко' по-уверен,

                            ... и толко' по-щастлив...

                   Успял в живота

         - притеглянето земно

                   успял да победи...

                            ... е-ех, но трудно се лети!

Ако пък губи сила, 

         височина не стига 

                   и въздухът под него,

                            все по-малко става,

                                      Земята приближава и...

                            ... предал се - значи паднал,

                  не може да стои - пропаднал!

Не се съпротивлява, остава и лежи...

         ... не може да се бори,

                   умора му тежи!

Притеглянето земно

         привлича го, държи

                   го здраво... но дали?

 

Животът силен е,  над него пак кръжи.

         И пак набира сили, повдига се,

                    И още по-уверен изправя се, стои!

Надига се над съществуването свое,

         преборва се, успява, 

                   постига равновесие,

                            постига себе си, 

         ... нали!

Това е същината на земния живот

                   - Изправяне, борба, летеж!

                            И загуба на сили, униние, падеж!

                   Така повтаря този цикъл, докат'  

         научи законите на земното притегляне 

и в своя полза да ги впрегне,

         та, като полети, да може да планира! 

                   И колкото по-дълго

                            да може да кръжи

                                      и сили да пести!

И само помахвайки с крила

         да се издига, и пак да се отпуска

                   замаян от летежа,

                            ... и... да се приземи. 

Това е неизбежно

          - животът идва,

                            животът си отива!

        

 

Това е!

                   - Две алтернативи срещу Притеглянето Земно:

Раждане, издигане, летеж, планиране, достойно приЗЕМЯВАНЕ!

                            Или - раждане, пълзеж и... уЗЕМЯВАНЕ!

                                      КОЕ!

                                               КАК!

                                                        КОЙ КАК!

                                                                  ...  И ПАК, И ПАК, И ПАК... 

ТОВА Е МАЙ ЖИВОТЪТ!

26.02.2005 Г.                                              Цецо Костадинов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...