аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
9.10.2007 г., 12:26 ч.

Посвещение 

  Поезия
600 0 12
На Снежа

Не съм те виждала аз може би години,
ти беше едра, мургава жена,
чета сега творбите ти
и вземам пример
от силата на твоята душа.

Съдбата е жестока към мнозина,
но много малко хора, като теб
не я проклинат днес, а все се борят
и мъката остава само в тях.

Когато аз чета стихотворенията,
очите ми се пълнят със сълзи,
единствено във тях прозира болката
и мъка, сякаш огън те гори.
Харесват ми! Вълнуват ме безкрайно.
За миг не се и самосъжаляваш ти.
Не се оплакваш. Твърда воля и
оптимизмът ти от тях звучи.
Макар отказали нозете ти да ходят,
на тях подвластна не оставаш миг,
най-важна мисълта е,
тя те води навсякъде из този свят нелек.

Когато аз чета стихотворенията,
остават те дълбоко в моя мир,
а най-прекрасното се ражда с много болка.
Чрез тях и тази истина открих.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??