Посвещение

AnaMarina (Яна)
310 411

16.04.2013 г., 22:25 ч. 2013-04-16T22:25:44+03:00

Поезия » Друга

403 0 0

Усмивка ти ми подари.

И много хубави спомени.

Благодаря ти! На теб -

който разби тоя лед.

Дори небето да е мрачно,

на мен не ми е важно.

Защото аз си имам слънце.

Ето една истина-зрънце.

Цветя и дъги не са ми нужни.

На фона на това, те са скучни.

Ти накара сърцето да шепти

и очите да потънат в мечти.

Благодаря ти! Спасителю!

Вече ще те наричам Учителю,

защото ме научи как да живея,

без да спирам да копнея.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.