16.04.2013 г., 22:25  

Посвещение

538 0 0

Усмивка ти ми подари.

И много хубави спомени.

Благодаря ти! На теб -

който разби тоя лед.

 

Дори небето да е мрачно,

на мен не ми е важно.

Защото аз си имам слънце.

Ето една истина-зрънце.

 

Цветя и дъги не са ми нужни.

На фона на това, те са скучни.

Ти накара сърцето да шепти

и очите да потънат в мечти.

 

Благодаря ти! Спасителю!

Вече ще те наричам Учителю,

защото ме научи как да живея,

без да спирам да копнея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...