16.04.2013 г., 22:25  

Посвещение

536 0 0

Усмивка ти ми подари.

И много хубави спомени.

Благодаря ти! На теб -

който разби тоя лед.

 

Дори небето да е мрачно,

на мен не ми е важно.

Защото аз си имам слънце.

Ето една истина-зрънце.

 

Цветя и дъги не са ми нужни.

На фона на това, те са скучни.

Ти накара сърцето да шепти

и очите да потънат в мечти.

 

Благодаря ти! Спасителю!

Вече ще те наричам Учителю,

защото ме научи как да живея,

без да спирам да копнея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....