AnaMarina (Яна)
308 412
Apr 16, 2013, 10:25 PM  

Посвещение 

  Poetry » Other
352 0 0

Усмивка ти ми подари.

И много хубави спомени.

Благодаря ти! На теб -

който разби тоя лед.

 

Дори небето да е мрачно,

на мен не ми е важно.

Защото аз си имам слънце.

Ето една истина-зрънце.

 

Цветя и дъги не са ми нужни.

На фона на това, те са скучни.

Ти накара сърцето да шепти

и очите да потънат в мечти.

 

Благодаря ти! Спасителю!

Вече ще те наричам Учителю,

защото ме научи как да живея,

без да спирам да копнея.

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??