Посвещение

Poetry » Other

542 0 0

Усмивка ти ми подари.

И много хубави спомени.

Благодаря ти! На теб -

който разби тоя лед.

Дори небето да е мрачно,

на мен не ми е важно.

Защото аз си имам слънце.

Ето една истина-зрънце.

Цветя и дъги не са ми нужни.

На фона на това, те са скучни.

Ти накара сърцето да шепти

и очите да потънат в мечти.

Благодаря ти! Спасителю!

Вече ще те наричам Учителю,

защото ме научи как да живея,

без да спирам да копнея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0