4.09.2016 г., 21:49

Посвещение

620 0 1

Облечена си в черно,

в черна дълга рокля,която

е хубава и искряща.

Ти си по-хубава обаче,

ти си най-хубавото,най-нежното

същество,което си позволих да видя,

да му се насладя напълно.

Моля те,гледам те сега отдалеч и искам пак

да те докосна и да вперя поглед в зеленикавите

ти очи и в бежовото ти лице.

Ще ли ми позволиш?

Ще ли ми дадеш втори шанс,с които да поставим

ново начало като забравим трагичния край?

Аз още те обичам!!!

........

 

Облечена си в черно,розите са бодливи,

червилото ти е мъртвочервеникаво,

косата тъмнопепелява...

Страшна си,навяваш ужас,но пак си красива и

аз те обичам.-Все още!

Ти си страшна,понеже се боиш да се отдадеш отново,защото

на нас двамата,неопитни в любовта,не ни провървя.

Гарантирам ти,този път ще е различно!

Само се приближи до мен!

Моля те!

Вече ми е трудно да те виждам и да не те докосвам.

Нощта бе мрачна и хладна,видях едно нежно същество с

чернееща рокля да стой неподвижно в черната нощ.

Това същество взе да пристъпва бавно,с тихи стъпки

и да оставя следи от токчета в златния пясък...

 

Да,това си ти!

Благодаря ти!

Няма да те подведа отново!

Обещавам ти!

.....

Изгревът дойде,тя беше до мен-сгушена.

Лежахме на жълтия пясък,прегърнати-

бях щастлив,тя бе спокойна.

Ужасът го нямаше!

 

Тя стана,облече сатенена рокля и двамата

тръгнахме по плажа,оставяйки меки стъпки.

Усещахме морето,идващо в краката ни.

Тя се усмихваше и беше щастлива.

Слънцето печеше и осветяваше нейната златна коса,

сатенената рокля сияеше!

Тя сияеше!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът или новото начало е неочаквано и щастливо и направи написаното още по красиво. Както и това,че е искрено, преживяно и влюбено. Харесва ми много метафората със черната и сатенена рокля!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...