Посвещение

Облечена си в черно,

в черна дълга рокля,която

е хубава и искряща.

Ти си по-хубава обаче,

ти си най-хубавото,най-нежното

същество,което си позволих да видя,

да му се насладя напълно.

Моля те,гледам те сега отдалеч и искам пак

да те докосна и да вперя поглед в зеленикавите

ти очи и в бежовото ти лице.

Ще ли ми позволиш?

Ще ли ми дадеш втори шанс,с които да поставим

ново начало като забравим трагичния край?

Аз още те обичам!!!

........

Облечена си в черно,розите са бодливи,

червилото ти е мъртвочервеникаво,

косата тъмнопепелява...

Страшна си,навяваш ужас,но пак си красива и

аз те обичам.-Все още!

Ти си страшна,понеже се боиш да се отдадеш отново,защото

на нас двамата,неопитни в любовта,не ни провървя.

Гарантирам ти,този път ще е различно!

Само се приближи до мен!

Моля те!

Вече ми е трудно да те виждам и да не те докосвам.

Нощта бе мрачна и хладна,видях едно нежно същество с

чернееща рокля да стой неподвижно в черната нощ.

Това същество взе да пристъпва бавно,с тихи стъпки

и да оставя следи от токчета в златния пясък...

Да,това си ти!

Благодаря ти!

Няма да те подведа отново!

Обещавам ти!

.....

Изгревът дойде,тя беше до мен-сгушена.

Лежахме на жълтия пясък,прегърнати-

бях щастлив,тя бе спокойна.

Ужасът го нямаше!

Тя стана,облече сатенена рокля и двамата

тръгнахме по плажа,оставяйки меки стъпки.

Усещахме морето,идващо в краката ни.

Тя се усмихваше и беше щастлива.

Слънцето печеше и осветяваше нейната златна коса,

сатенената рокля сияеше!

Тя сияеше!