danda (Даниела)
358 1120
14.09.2017 г., 23:29 ч.

Посвещение 

  Поезия
979 3 8

Ти ще надмогнеш страх и суета
и ще обърнеш гръб на злоба и обида.
По мъжки ще се справиш (знам това)
и с болката, в деня когато си отида.
И ще се борят чувствата и разумът,
(а казват, че по равно трябва да тежат).
Ума си слушай, ако сърцето ти е празно,
без изход ли си, следвай вляво път.
Ти ще достигнеш много върхове,
но вятърът там горе е жесток,
тогава си спомни, за миг поне,
че върховете като нас си имат срок,
защото под нозете им гори земя –
извечна, непонятна, жадна,
и всяка най-могъща планина
все някой ден в пръстта ще падне.
И ще обичаш, ще обичаш много.
И тебе ще обичат както никой друг.
Ще те ранят. И ти ще нараниш сурово.
Човек във слабостта си става груб...
Не си прощавай грешките. Не бива.
Учи се. Но греши отново, пак и пак...
Той, разумът, все лошото изтрива.
Доброто не изчезва. Нека то ти бъде знак.
Аз вярвам, много вярвам в тебе, сине, 
ти ще надмогнеш ярост, страх и суета.
Дори сърцето ти да бъде наполовина,
отново цяло ще тупти със любовта.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??