* * * (посветено)

17.08.2008 г., 10:49 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 2

606 0 6

* * *
(посветено)
Знам, че искаш нещо да ми кажеш,
но бориш се със чувствата във теб.
И знам, че и вечерницата даже
с тъга докосва се до твойте страхове.
Знам, че лесно ни е, докато говорим
и че после поотделно ще тъжим...
Но сами пред себе си не можем
да признаем, че живеем във лъжи.
Как да кажа, че не си ми скъп,
макар че всеки ден е с теб несподелен? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Неродена мома
Натюрморт

Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
Carpe diem

Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
Мълчание

Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »