* * * (посветено)
* * *
(посветено)
Знам, че искаш нещо да ми кажеш,
но бориш се със чувствата във теб.
И знам, че и вечерницата даже
с тъга докосва се до твойте страхове.
Знам, че лесно ни е, докато говорим
и че после поотделно ще тъжим...
Но сами пред себе си не можем
да признаем, че живеем във лъжи.
Как да кажа, че не си ми скъп,
макар че всеки ден е с теб несподелен?
И ще можеш ли смеха ми да забравиш,
без да си достигал мойте брегове?...
Не забравяй само – в паралелната реалност
пак ще мога обич да ти дам.
И дори да кажеш днеска думите финални,
пак остава... нейде... Любовта...
16 Август 2008г.
Гр. Велико ТърновоИскате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
