17 ago 2008, 10:49

* * * (посветено) 

  Poesía » De amor
519 0 6

*      *      *

(посветено)

 

Знам, че искаш нещо да ми кажеш,

но бориш се със чувствата във теб.

И знам, че и вечерницата даже

с тъга докосва се до твойте страхове.

Знам, че лесно ни е, докато говорим

и че после поотделно ще тъжим...

Но сами пред себе си не можем

да признаем, че живеем във лъжи.

 

Как да кажа, че не си ми скъп,

макар че всеки ден е с теб несподелен?

И ще можеш ли смеха ми да забравиш,

без да си достигал мойте брегове?...

Не забравяй само – в паралелната реалност

пак ще мога обич да ти дам.

И дори да кажеш днеска думите финални,

пак остава... нейде... Любовта...


 

16 Август 2008г.

                  Гр. Велико Търново

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Което има да става-то става...
    Каквото дойде-посреща се...

    Ох,защо ли ти го казвам???
    С пожелание за ...!
  • http://www.maxtv.bg/bg/watch:12517?PHPSESSID=3e1f073c3ce8bb9e7b7a6975d1edb4f5



    "пак остава... нейде... Любовта..."


    Къде?И, Любов ли е това?


    ще цитирам един познат човек :

    "...така или иначе всичко което съдържа емоция е истина "
  • "Но сами пред себе си не можем
    да признаем, че живеем във лъжи.

    Как да кажа, че не си ми скъп,
    макар че всеки ден е с теб несподелен?"
    Прекрасно! И аз изпитвам същото в момента! Напълно те разбирам!
  • Прекрасен стих!
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Елмира!
  • Не, не и не!Няма ли Господ?! Не бива да е така-желая ти сбъдване! Зем.
Propuestas
: ??:??