* * * (посветено)
* * *
(посветено)
Знам, че искаш нещо да ми кажеш,
но бориш се със чувствата във теб.
И знам, че и вечерницата даже
с тъга докосва се до твойте страхове.
Знам, че лесно ни е, докато говорим
и че после поотделно ще тъжим...
Но сами пред себе си не можем
да признаем, че живеем във лъжи.
Как да кажа, че не си ми скъп,
макар че всеки ден е с теб несподелен?
И ще можеш ли смеха ми да забравиш,
без да си достигал мойте брегове?...
Не забравяй само – в паралелната реалност
пак ще мога обич да ти дам.
И дори да кажеш днеска думите финални,
пак остава... нейде... Любовта...
16 Август 2008г.
Гр. Велико Търново© Елмира Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
http://www.maxtv.bg/bg/watch:12517?PHPSESSID=3e1f073c3ce8bb9e7b7a6975d1edb4f5
"пак остава... нейде... Любовта..."
Къде?И, Любов ли е това?
ще цитирам един познат човек :
"...така или иначе всичко което съдържа емоция е истина " -
"Но сами пред себе си не можем
да признаем, че живеем във лъжи.
Как да кажа, че не си ми скъп,
макар че всеки ден е с теб несподелен?"
Прекрасно! И аз изпитвам същото в момента! Напълно те разбирам! -
Прекрасен стих!
-
Много ми хареса!
Поздрави, Елмира! -
Не, не и не!Няма ли Господ?! Не бива да е така-желая ти сбъдване! Зем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Каквото дойде-посреща се...
Ох,защо ли ти го казвам???
С пожелание за ...!