* * * (посветено)
* * *
(посветено)
Знам, че искаш нещо да ми кажеш,
но бориш се със чувствата във теб.
И знам, че и вечерницата даже
с тъга докосва се до твойте страхове.
Знам, че лесно ни е, докато говорим
и че после поотделно ще тъжим...
Но сами пред себе си не можем
да признаем, че живеем във лъжи.
Как да кажа, че не си ми скъп,
макар че всеки ден е с теб несподелен?
И ще можеш ли смеха ми да забравиш,
без да си достигал мойте брегове?...
Не забравяй само – в паралелната реалност
пак ще мога обич да ти дам.
И дори да кажеш днеска думите финални,
пак остава... нейде... Любовта...
16 Август 2008г.
Гр. Велико Търново© Елмира Митева All rights reserved.
