Посветено
Сине, ти недей се страхува,
този свят по презумция само е лош
и недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.
Има толкова слънце да свети,
все да отваряш очите за него те уча.
Зная, ще срещаш хора, които са слепи,
но и зрящи при теб да се спрат ще се случи.
Тогава гледай, колкото можеш,
да видиш само простори с очите им,
светът от бетон и инфаркт разтревожен
ще е по-малко сив и навъсен във дните ти.
Когато те спре крещящо безволие,
стискай силно със зъби своята воля.
Да пуснеш юмруци и галиш понякога порив е.
Вятърът? Той си намира винаги нещо да спори.
Сине, знам, че нагоре се качваш,
но всяка стъпка нагоре плаща се с кръв.
Винаги чувай и ниското, там някой заплаква.
Учи се от него. Той знае как пада се от високия връх.
този свят по презумция само е лош
и недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.
Има толкова слънце да свети,
все да отваряш очите за него те уча.
Зная, ще срещаш хора, които са слепи,
но и зрящи при теб да се спрат ще се случи.
Тогава гледай, колкото можеш,
да видиш само простори с очите им,
светът от бетон и инфаркт разтревожен
ще е по-малко сив и навъсен във дните ти.
Когато те спре крещящо безволие,
стискай силно със зъби своята воля.
Да пуснеш юмруци и галиш понякога порив е.
Вятърът? Той си намира винаги нещо да спори.
Сине, знам, че нагоре се качваш,
но всяка стъпка нагоре плаща се с кръв.
Винаги чувай и ниското, там някой заплаква.
Учи се от него. Той знае как пада се от високия връх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
