19.10.2014 г., 17:54 ч.

Посветено 

  Поезия
5.0 / 5
616 1 6
Сине, ти недей се страхува,
този свят по презумция само е лош
и недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.
Има толкова слънце да свети,
все да отваряш очите за него те уча.
Зная, ще срещаш хора, които са слепи,
но и зрящи при теб да се спрат ще се случи.
Тогава гледай, колкото можеш,
да видиш само простори с очите им,
светът от бетон и инфаркт разтревожен
ще е по-малко сив и навъсен във дните ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Предложения
  • Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...
  • Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
  • С теб играем опасна игра, но е много красиво, любими – като нощ сред вековна гора от греховни и тъмн...

Още произведения »