Молитва
Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре...
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд – многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу,
моят първи приятел на двора копае ми гроб,
моят враг коленичи пред мен и за прошка ме моли,
а човекът, свободен роден, пожела да е роб.
Ще си легна във гроба, приятелю мой. Зарови ме!
Ще простя на врага си, та нощем да ляга щастлив.
Нека робът изпише на кръста ми своето име
и от моята смърт да прогледне свободен и жив.
Аз ще мина Отвъд, мъртъвците по път ще целувам
и пред тежките порти за пръв път смирена ще спра.
Боже, искаше син!... Но мъжете отново воюват.
Приеми със венеца от тръни една дъщеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ники Комедвенска Всички права запазени
