Anita765 (Ани Монева)
296 11762
Oct 19, 2014, 5:54 PM

Посветено 

  Poetry
542 1 6
Сине, ти недей се страхува,
този свят по презумция само е лош
и  недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.

Има толкова слънце да свети,
все да отваряш очите за него те уча.
Зная, ще срещаш хора, които  са слепи,
но и зрящи при теб да се спрат ще се случи.

Тогава гледай, колкото можеш,
да видиш само простори с очите им,
светът от бетон и инфаркт  разтревожен
ще е по-малко сив и навъсен във дните ти.

Когато те спре крещящо безволие,
стискай силно със зъби своята воля.
Да пуснеш юмруци и галиш понякога порив е.
Вятърът?  Той си намира винаги нещо да спори.

Сине, знам, че нагоре се качваш,
но всяка стъпка нагоре плаща се с кръв.
Винаги чувай и ниското, там някой заплаква.
Учи се от него. Той знае как пада се от високия връх.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубави, мъдри, топли майчини думи!
  • Трептим на едни честоти с теб, Ани...
    Много мъдрост и още повече обич бликат от думите ти!
    Ще прочета творбата ти и на моя син. Заслужава си!
    Сърдечен поздрав!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
    Вълчо, не знам колко чуват, времето ще покаже...
  • чудесни съвети, Ани...
    и аз така съветвам, но те младите все си знаят своето...вървят по други пътеки, които за нас по улегналите са някак странни, аз лично не мога да ги разбера друмите младежки...
    поздравления!!!
  • "Сине, знам, че нагоре се качваш,
    но всяка стъпка нагоре плаща се с кръв.
    Винаги чувай и ниското, там някой заплаква.
    Учи се от него. Той знае как пада се от високия връх"

    Аплодисменти!
  • Чудесен съвет!
Random works
: ??:??