Посветено
На Е.
Както Данте обичаше Беатриче,
безрезервно, с вдъхновение,
както потрепва всяко момиче
от любов и леко смущение,
така се вричам на тебе до вечност
и вплитам пръсти в твойте коси,
така подари ми човечност,
любовта ми жива носи!
***
Косите си руси ще сплитам.
Вечер ще идваш при мене, нали?
Мой ли си още се питам?
Нощта я открадна, но ден ни дели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Игнатова Всички права запазени
