Nov 15, 2007, 9:39 PM

Посветено

  Poetry » Love
868 0 7

На Е. 

 

Както Данте обичаше Беатриче,

безрезервно, с вдъхновение,

както потрепва всяко момиче

от любов и леко смущение,

така се вричам на тебе до вечност

и вплитам пръсти в твойте коси,

така подари ми човечност,

любовта ми жива носи!

***

Косите си руси ще сплитам.

Вечер ще идваш при мене, нали?

Мой ли си още се питам?

Нощта я открадна, но ден ни дели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...