29.05.2007 г., 7:57

Посветено на един потребител от ОТКРОВЕНИЯ

715 0 15
Казваш, че съм чиста и наивна.
Невинна като малко дете.
Но кажи има ли нещо лошо?
Като не давам на всеки своето сърце?
Самежлива съм, понякога прекалено!
Не зная - просто ей така!
Но аз съм си такава - стеснителна
и общо взето, аз съм чувствителна жена.
Унесена съм. Пропита от тъга.
Искам света да е по-човечен,
без всякаква лъжа.
Доста често съм бяла и твърде добра.
Много хора се възползваха непочтено
и ме унижиха така.
Сърцето ми понякога полудява от нечовешка пустота.
Заключила съм го и не пускам всеки -
нямам нужда от лъже-приятелска ръка.
Имам самочувствие нула.
Нека някой от своето да ми даде!
Не искам да живея в заблуда -
обикновено момиче съм с обикновено сърце.
Но поне съм истинска, а не лъжовна.
Да, това съм аз!
За някой може би съм нелицеприятна,
а за други съм приятелка добра.
Знам, не съм идеална.
Даже никак дори.
Аз съм човечна.
По своему специална.
Приятно ми е да се запозная с всички Ви!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти отново
  • Описанието ти в стихотворението е страхотно!Не те познавам,но вярвам че си такава,понеже в изкуството няма място за лъжа!Поздрав!
  • Благодаря Гергана!Сега се чувствам още по-специална
  • Мила, аз също никога не съм имала самочувствие, че съм някой, но това не ми е пречело да обичам, да разбирам другите, да им помагам с каквото мога. Ванга казваше:"Прави добро- надевай се! Прави зло- чекай го..."
  • Благодаря ви Анета и Гали!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...