29.05.2007 г., 7:57

Посветено на един потребител от ОТКРОВЕНИЯ

713 0 15
Казваш, че съм чиста и наивна.
Невинна като малко дете.
Но кажи има ли нещо лошо?
Като не давам на всеки своето сърце?
Самежлива съм, понякога прекалено!
Не зная - просто ей така!
Но аз съм си такава - стеснителна
и общо взето, аз съм чувствителна жена.
Унесена съм. Пропита от тъга.
Искам света да е по-човечен,
без всякаква лъжа.
Доста често съм бяла и твърде добра.
Много хора се възползваха непочтено
и ме унижиха така.
Сърцето ми понякога полудява от нечовешка пустота.
Заключила съм го и не пускам всеки -
нямам нужда от лъже-приятелска ръка.
Имам самочувствие нула.
Нека някой от своето да ми даде!
Не искам да живея в заблуда -
обикновено момиче съм с обикновено сърце.
Но поне съм истинска, а не лъжовна.
Да, това съм аз!
За някой може би съм нелицеприятна,
а за други съм приятелка добра.
Знам, не съм идеална.
Даже никак дори.
Аз съм човечна.
По своему специална.
Приятно ми е да се запозная с всички Ви!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти отново
  • Описанието ти в стихотворението е страхотно!Не те познавам,но вярвам че си такава,понеже в изкуството няма място за лъжа!Поздрав!
  • Благодаря Гергана!Сега се чувствам още по-специална
  • Мила, аз също никога не съм имала самочувствие, че съм някой, но това не ми е пречело да обичам, да разбирам другите, да им помагам с каквото мога. Ванга казваше:"Прави добро- надевай се! Прави зло- чекай го..."
  • Благодаря ви Анета и Гали!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...