6.12.2007 г., 10:02

Посветено на моя красив сън

1K 0 0

Отново бяхме заедно снощи,

отново заедно,  мило мое слънчице,

отново, както всички нощи,

сънувах теб в щастливи сънища.

 

Отново слънчев, светъл ден,

в лъчи огрени светеха лицата ни,

с усмивки топли, с поглед озарен

и щастие огряваше сърцата ни.

 

Поредна сутрин - разочарование,

поредна мъка от болезнен блян,

пореден стон, сподавен вик в ридание,

не в кръв, а в сълзи труп облян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...