6 дек. 2007 г., 10:02

Посветено на моя красив сън

1K 0 0

Отново бяхме заедно снощи,

отново заедно,  мило мое слънчице,

отново, както всички нощи,

сънувах теб в щастливи сънища.

 

Отново слънчев, светъл ден,

в лъчи огрени светеха лицата ни,

с усмивки топли, с поглед озарен

и щастие огряваше сърцата ни.

 

Поредна сутрин - разочарование,

поредна мъка от болезнен блян,

пореден стон, сподавен вик в ридание,

не в кръв, а в сълзи труп облян.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...