5.01.2020 г., 1:02

Посветено в памет на дядо

1.9K 0 0

Остави ме, отиде на небето,
не се сбогувах с теб дори,
но ти винаги ще си ми в сърцето
и любовта към тебе ще гори.
И винаги до края ще те помня,
как искам да се върнеш ти отново,
сълзите си аз тихо роня,
че не можахме да си кажем...сбогом.
Ако можех, искам да те върна, 
да докосна твойте ръце, 
много силно аз да те прегърна
но сега е тъжно моето сърце... 
Не можеш да се върнеш, зная, 
но аз все още сякаш те усещам там, 
в твойта тиха, празна стая, 
където все стоеше сам. 
Празно е без тебе в сърцето, 
искам за последно ти да ме прегърнеш, 
но отиде там от където, 
не може ти отново да се върнеш. 
И толкова е силна празнотата, 
че плача скришом, не отричам, 
а в мен, измъчен дори душата, 
че не успях да кажа за последно, колко те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...