Посветено в памет на дядо

Остави ме, отиде на небето,
не се сбогувах с теб дори,
но ти винаги ще си ми в сърцето
и любовта към тебе ще гори.
И винаги до края ще те помня,
как искам да се върнеш ти отново,
сълзите си аз тихо роня,
че не можахме да си кажем...сбогом.
Ако можех, искам да те върна, 
да докосна твойте ръце, 
много силно аз да те прегърна
но сега е тъжно моето сърце... 
Не можеш да се върнеш, зная, 
но аз все още сякаш те усещам там, 
в твойта тиха, празна стая, 
където все стоеше сам. 
Празно е без тебе в сърцето, 
искам за последно ти да ме прегърнеш, 
но отиде там от където, 
не може ти отново да се върнеш. 
И толкова е силна празнотата, 
че плача скришом, не отричам, 
а в мен, измъчен дори душата, 
че не успях да кажа за последно, колко те обичам.