Посяла слънце и пресяла ...
Калинката, на устните ми спряла,
пияна е от пушека тютюнен.
С коя ли черна точка е узнала,
с кое засънвам и кое ме буди?
В билярда тих на още кръгла маса,
замахва самотата вместо щека.
Потекла е кръвта ми от ръката,
посяла слънце и пресяла пепел.
И гарванът суфлира истерично,
а аз погалвам грака му вечерен.
Нали съм жива като болен призрак
и никой вече в мен не вижда мене.
Ще счупя огледалото от въглени...
Калинката ще литне без покана
към приказката, още несънувана,
но вече безвъзвратно преживяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.