7.12.2018 г., 8:41 ч.
Посяла слънце и пресяла ...
Калинката, на устните ми спряла,
пияна е от пушека тютюнен.
С коя ли черна точка е узнала,
с кое засънвам и кое ме буди?
В билярда тих на още кръгла маса,
замахва самотата вместо щека.
Потекла е кръвта ми от ръката,
посяла слънце и пресяла пепел.
И гарванът суфлира истерично,
а аз погалвам грака му вечерен.
Нали съм жива като болен призрак
и никой вече в мен не вижда мене.
Ще счупя огледалото от въглени...
Калинката ще литне без покана
към приказката, още несънувана,
но вече безвъзвратно преживяна.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ей, хора! Много Коледно настроение ви желая и много вдъхновение!
-
Толкова обичам да те чета 📖!
Пожелавам ти изобилие от здраве и положително вдъхновение! -
Бижу!
-
Чудесна поезия!
-
Хубав стих - "приказката още несънувана, но вече безвъзвратно преживяна"!
-
Парадоксален финал, но всъщност единствено верен на фона на прекрасната образност на стихотворението ти, Райна. Аплаузи!
-
Чудесна си!
-
Просто Поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
замахва самотата вместо щека" - толкова си оригинална и винаги изненадваш с неочаквани метафори! Насладих се отново на поетичното ти майсторство, Райне! Благодаря за удоволствието!