RainaVakova (Райна) 7 декември 2018 г., 8:41 ч.

Посяла слънце и пресяла ... 

84 10 9

Калинката, на устните ми спряла,

пияна е от пушека тютюнен.

С коя ли черна точка е узнала,

с кое засънвам и кое ме буди?

 

В билярда тих на още кръгла маса,

замахва самотата вместо щека.

Потекла е кръвта ми от ръката,

посяла слънце и пресяла пепел.

 

И гарванът суфлира истерично,

а аз погалвам грака му вечерен.

Нали съм жива като болен призрак

и никой вече в мен не вижда мене.

 

Ще счупя огледалото от въглени...

Калинката ще литне без покана

към приказката, още несънувана,

но вече безвъзвратно преживяна.

© Райна Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • RainaVakova (Райна) Ей, хора! Много Коледно настроение ви желая и много вдъхновение!
  • МаЖор (Мария Божкова) Толкова обичам да те чета 📖!
    Пожелавам ти изобилие от здраве и положително вдъхновение!
  • vladetoned (Владислав Недялков) Отново, с риск да се повторя, ще кажа че много малко са авторите, които могат да запленят душата ми с такава красива поетична образност. Ти си една от тях, Райна, затова и поезията ти ми е толкова любима!
  • Веси_Еси (Еси) Бижу!
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Чудесна поезия!
  • Елка (Елка Тодорова) Хубав стих - "приказката още несънувана, но вече безвъзвратно преживяна"!
  • vega666 (Младен Мисана) Парадоксален финал, но всъщност единствено верен на фона на прекрасната образност на стихотворението ти, Райна. Аплаузи!
  • Самодива (Вики) Чудесна си!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Просто Поезия!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.