Посяла слънце и пресяла ...
Калинката, на устните ми спряла,
пияна е от пушека тютюнен.
С коя ли черна точка е узнала,
с кое засънвам и кое ме буди?
В билярда тих на още кръгла маса,
замахва самотата вместо щека.
Потекла е кръвта ми от ръката,
посяла слънце и пресяла пепел.
И гарванът суфлира истерично,
а аз погалвам грака му вечерен.
Нали съм жива като болен призрак
и никой вече в мен не вижда мене.
Ще счупя огледалото от въглени...
Калинката ще литне без покана
към приказката, още несънувана,
но вече безвъзвратно преживяна.
