Потекло
Следобед е. И лятото си тръгва,
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости,
родени с рядка болест - потекло.
Под земните им разнородни пластове
затворила съм себе си - в стъкло,
което става с всеки ден по-твърдо.
По-мътно, по-презрително самотно.
Оказа се, че невъзможна мъдрост е
да бъдеш нещо друго . Не животно.
Умислени следобеди се стичат
по твърдата повърхност на съня ми.
От цялата ми споделена личност
остана само дрипа. За да мърда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Дерали Всички права запазени
