Iszaard (Нели Дерали)
62 137
Jul 12, 2015, 11:19 AM

Потекло 

  Poetry » Phylosophy
596 0 10

Следобед е. И лятото си тръгва,

макар отвън въобще да не личи.

По устните му твърди и недъгави

прокрадват се умислени лъчи.

 

Успяват да отнемат всички радости,

родени с рядка болест - потекло.

Под земните им разнородни пластове

затворила съм себе си - в стъкло,

което става с всеки ден по-твърдо.

По-мътно, по-презрително самотно.

Оказа се, че невъзможна мъдрост е

да бъдеш нещо друго . Не животно.

 

Умислени следобеди се стичат

по твърдата повърхност на съня ми.

От цялата ми споделена личност

остана само дрипа. За да мърда.

 

 

 

 

 

 

 

© Нели Дерали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Ваня! Прегръдки и от мен
  • Съгласна съм с Младен, Изи!Стихът ти е съвършен, болката - осезаемама...
    Ех, момиче...Прегръдки!
  • Благодаря, Ивон!
  • Харесах!
  • Благодаря, Белла, че хареса и коментира!
  • Благодаря, Елена!
  • Много болка има тук...
    Близо до моите усещания, съпричастна съм.
    Препрочитам пак... и пак...
    Хареса ми, много ми хареса!
    !!!
  • Самотата, когато е стойностна, винаги бива компенсирана от боговете и то отвъд таланта. И аз благодаря за споделеното.
  • Мисана, благодаря ти и тук за приятелската подкрепа!
    Покойният ми съпруг художникът Михаил Коевчинов казваше следното: "Посредственият човек се вре и с нокти и зъби пробива. Трябва да се поощрява талантливият, той никога не е сигурен в дарбата си и затова остава встрани от сеутнята за награди и признание". За съжаление е много прав.
    Нямам претенции за каквото и да било - това са пориви на сърцето ми, начин да осмисля и без това трудния си живот, както емоционално, така и социално, защото по-скоро бих умряла, отколкото да предам естетическите си и житейски принципи. Това, както ни е известно, води до самота.
  • Горчиви редове на равносметка, поднесени с твоя неповторим, парадоксален и изящен стил, Из! Уви, този начин на писане изисква съответна естетическа подготовка, за да се почувства прелестта, която носи. А тази подготовка я имат малцина на фона на едно преобладаващо мнозинство, което замества чалгата в музиката с т.нар. розови бози в поезията. Тази гледка е непоносима за очите ми, но такава е потурджийската българска действителност. Защото българинът винаги е предпочетал потурите пред рицарските доспехи и еснафския битовизъм пред възвишените пориви на душата. Той няма да се промени. Думите на Ботев от неговата "Елегия", казани преди около 140 г., за масовия българин, остават с непреходна давност, уви.

    Поздравявам те за опитите да нарушиш хегемонията на посредствеността в родната поезия - за мен успешни!
Random works
: ??:??