Потоп
Потоп
Тази нощ съм самотна без теб и е толкова тъжно.
Заваля и не спира (навярно вали от сърцето ми).
Непривично за мен се заключих във бяла окръжност
и ключето изгубих в капчуци – назаем бе взето.
Във кръга нарисувах пиано – огниво от страсти,
по клавишите восъчни пръсти залутах без памет.
Но валеше, валеше небето – бездънно и властно
и солено заливаше всеки надигнал се пламък.
Пред олтар се прекръсти Луната, покрита с чембера
и заслиза по облачни стълби монашески тихо.
Партитура за „Лунна соната” така не намерих.
Непривично минорно валяха в душата ми стихове.
Коленичих в кръга и превърнах пианото в лодка,
своя бряг (като Ной) ще намеря със гарван и гълъб.
Ако гълъбът пръв те открие, ще знаеш, че бродя.
Търся теб, във сърцето ми палещ огньове от мълнии.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
