Потоп
Потоп
Тази нощ съм самотна без теб и е толкова тъжно.
Заваля и не спира (навярно вали от сърцето ми).
Непривично за мен се заключих във бяла окръжност
и ключето изгубих в капчуци – назаем бе взето.
Във кръга нарисувах пиано – огниво от страсти,
по клавишите восъчни пръсти залутах без памет.
Но валеше, валеше небето – бездънно и властно
и солено заливаше всеки надигнал се пламък.
Пред олтар се прекръсти Луната, покрита с чембера
и заслиза по облачни стълби монашески тихо.
Партитура за „Лунна соната” така не намерих.
Непривично минорно валяха в душата ми стихове.
Коленичих в кръга и превърнах пианото в лодка,
своя бряг (като Ной) ще намеря със гарван и гълъб.
Ако гълъбът пръв те открие, ще знаеш, че бродя.
Търся теб, във сърцето ми палещ огньове от мълнии.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
