8.02.2012 г., 0:03

Потръпване

714 0 3

Ето ни - прегърнали Вечността,

красива, обрисуващи Младостта.

Целунати от лъчите на Луната.

Греещи сърца в милувките на Зората.

 

Нежно сгушени в дебрите на Красотата.

Вдишващи от извора на Чистотата.

И душите - потопени в Сладостта.

Завинаги докоснали Мига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Поезията е чувство и е спонтанна,затова е и красива,а не механичен сбор на думи по схема!
    Поздравления Яна!
  • Яна, не ми се сърди, но стихотворение не става само с красиви думи. Пък и какво значи да прегърнеш вечността? Или да вдишваш от извор? Или завинаги да докоснеш мига? Помисли си: завинаги - мига... Нужно е още много. Толкова много, че тук не мога да го побера. Защо не потърсиш в Разград Дулинко Дулев /кажи му, че аз го моля да ти помогне/. Или някой друг от добрите ви поети? Не бързай да публикуваш - това още не са стихове. Пиши за себе си, чети поезия. Желая ти успех.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...