4.02.2016 г., 22:46  

...Потъвам в ръцете ти...(1)

552 0 5

...Потъвам в ръцете ти...

 

 

 

Какво се случва?!-не можех да разбера преди,

но захвана ме магично:

Очи в очи, устни в устни,

 ръце в ръце, сърце в сърце безпределно...

 

Вече ме прегръщаш, още преди да

осъзная, че си наистина истина...

И просто танцувах с теб безкрайно, още преди да

ме поканиш във вихъра...

 

Може би е планирано съвпадение без да

знаем и да се срещнем аз и ти, както винаги сега...

Може би това е писано в съдбата и тя прави така,

че пак и пак да се случва-заедно да вървим във вечността...!

 

Срещата на обединението ни, постоянно се повтаря

отначало, но без един край дори...!

Искам да заспивам в гръдта и сърцето ти

всеки миг, винаги в твоите обятия...!

 

И после да ме събудят целувките и ласките ти,

които представляват сълзите и дъха ми...

И във всичките ни чувства да сънуваме,

и тогава в истинската реалност да се пробудиме...!

 

А когато по някаква причина не сме заедно така,

знаем, че в следващата секунда отново ще сме едно цяло...!

И не само това, ще се обичаме много повече в една безкрайна усмивка

и точно този палав смях ще покаже, че пътищата ни преплетени са отново...!

 

Знаем, че ще потънем отново и ще полетим нагоре...

И просто е така-потъвам в ръцете ти, потъвам в душата ти...

И връщайки се назад, не бихме пропуснали мига на разговора ни

и не ни пука, ако света и съдбата, решат отначало всичко да преживееме...!

 

Срещата на обединението ни, постоянно се повтаря

отначало, но без един край дори...!

Искам да усещам винаги аромата и духа ти

И да пием от извора на живота един другиго, в тебе да горя...!

 

И после  от пепелта да ме преродят блясъка и светлината ти

които представляват сълзите и дъха ми...

И във всичките ни чувства да сънуваме,

И тогава в истинската реалност да се пробудиме...!

 

А когато по някаква причина не сме заедно така,

знаем, че в следващата секунда отново ще сме едно цяло...!

И не само това, ще се обичаме много повече в една безкрайна усмивка

 и точно този палав смях ще покаже, че пътищата ни преплетени са отново...!

 

Знаем, че ще потънем отново и ще полетим нагоре...

И просто е така-потъвам в ръцете ти, потъвам в душата ти...

И връщайки се назад, не бихме пропуснали мига на разговора ни

и не ни пука, ако света и съдбата, решат отначало всичко да преживееме...!

 

Какво се случва?!-не можех да разбера преди,

но захвана ме магично:

Очи в очи, устни в устни,

 ръце в ръце, сърце в сърце безпределно...

 

Вече ме прегръщаш, още преди да

осъзная, че си наистина истина...

И просто танцувам с теб безкрайно, още преди да

ме поканиш във вихъра...и просто потъваме в ръце ни...

 

...Потъваме в душата

знаейки, че душа сме един за другиго....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Красиви стихове и приказни мигове...!
    Поздравления!
  • Благодаря ти Жана!!! Трогнаха ме думите ти...и пожеланието ти, което е и мое желание...Пращам ти поздрави и много усмивки!!! Благодаря ти и че оцени!
  • Разказала си поетично
    нещо лично!
    Хубаво и драматично!
    Дерзай!
    Разкрий светът в себе си докрай!
  • Благодаря ви, че прочетохте и оценихте приятели!!!-Младене, Лейди Фокс, Василе...пращам ви поздрави и усмивки

    Здравей, Иване!Добре дошъл в сайта!Радвам се и че ме прочете.Благодаря ти от сърце за оценката и коментара, който ме засмя и по точно въпроса ти, който ме усмихна още повече, а ето и моя отговор-Творбата ми е посветена на любимият човек и любовта между нас. Тази творба и повече неща, които сега пиша и съм написала в последните години.Естествено имам и много други творби посветени на други хора или нещо, което ме е вдъхновило.Но винаги под това, което напиша има посвещение независимо дали е написано отдолу, отгоре или се крие между редовeте...
    Но най-голямото ми вдъхновение е ясно.
    Още веднъж ти благодаря за вниманието и милите думи, Иване!

    Благодаря и на прочелите и тези които ще прочетат!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....