Да потънеш нежно в нечий глас,
като в море спокойно и прохладно.
Отдавайки душата си в захлас,
изцяло на прибоя... всеотдайно.
Кадифено галещ нощен бриз
докосва сетивата и... припява,
музика... с изящен нотопис
омайващо в друг свят те приласкава.
Разлива свойта приливна вълна,
обгръща те със пелена приспивна.
И спира времето. Господстващ е мигът,
а думите прегръщат те магийно.
Потъваш нежно в топъл глас...
усмихва се душата... заискрява.
Как искаш да целуваш във екстаз
устните шептящи... до забрава.
© Таня Мезева Всички права запазени
Поздрав и от мен, Таня!