25.08.2013 г., 18:21

Потъване

1.3K 0 0

Потъване

 

Слънцето палаво намига.

Пали настръхнали желания

в лавандулово утро.

Усещания за страст

в допира на пръстите

взривяват света ми

в две горещи, галещи ръце

ненаситно искащи и даващи.

 

А слънцето пак палаво пали 

капките нежност -

роса по устните на жена

и обещава грях, много грях.

Светлина. В сливане.

И притихва...

В потъване.

 

©Ванко Николов (Starkmaster ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...