24.12.2011 г., 23:14

Повече за Любовта

634 0 3

Повече за Любовта

За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
 с "отличен" винаги  я оценявам,
а  давал съм и повече дори!

За нея  искам  аз сега   да  разсъждавам,
но не за туй, коeто тя твори,
а за трагедиите, гдето ни  създава,
и често хорските  съдби  мори...

Великата любов е най-велико чувство!
И то стои у нас за цял живот...
Възпявана е тя във не едно изкуство
и в фолклора на не един  народ!

Великата любов е и велика мъка,
когато някой не я сподели!...
Когато някой през "просото" ù защъка
и със лъжа Идилията развали...

Не винаги самата тя е трайно чувство...
Припламне огънят... И изгори...
Понякога самата тя е само блудство...
И за честта ни просто не държи!

Не винаги Добрата плюсове ни носи...
Трагедии велики често я грозят...
Събаря хората тя като  в сенокоси.
Зачерква им  и  правилния път.

Понякога  в Омраза тя се трансформира,
щом Изневярата я сполети.
Тогава Ревността в сърцата ни  напира
и търси начин да си отмъсти!

О, вярно е, че Любовта е често сляпа...
И не приема  ничий разум и акъл.
Неискреникът често само това чака
и Жертвата оплита в плана зъл!

Аз знам, че Любовта е най-красиво чувство,
но покрай нея тъмни сили спят!
Загърбиш ли я, в живота ти е пусто
и дните ти не  искат  да вървят!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви дами,че сте съгласни с мен!
  • Велико откровение! "Аз знам, че Любовта е най-красиво чувство,
    но покрай нея тъмни сили спят!
    Загърбиш ли я, в живота ти е пусто
    и дните ти не искат да вървят!...
    Поздрав поете!
  • "Великата любов е и велика мъка...
    Не винаги плюсове ни носи...
    Вярно е, че любовта е често сляпа..."
    Но всички знаем, че е най-красивото чувство! Честита Коледа, Христо!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...