Dec 24, 2011, 11:14 PM

Повече за Любовта

  Poetry » Love
635 0 3

Повече за Любовта

За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
 с "отличен" винаги  я оценявам,
а  давал съм и повече дори!

За нея  искам  аз сега   да  разсъждавам,
но не за туй, коeто тя твори,
а за трагедиите, гдето ни  създава,
и често хорските  съдби  мори...

Великата любов е най-велико чувство!
И то стои у нас за цял живот...
Възпявана е тя във не едно изкуство
и в фолклора на не един  народ!

Великата любов е и велика мъка,
когато някой не я сподели!...
Когато някой през "просото" ù защъка
и със лъжа Идилията развали...

Не винаги самата тя е трайно чувство...
Припламне огънят... И изгори...
Понякога самата тя е само блудство...
И за честта ни просто не държи!

Не винаги Добрата плюсове ни носи...
Трагедии велики често я грозят...
Събаря хората тя като  в сенокоси.
Зачерква им  и  правилния път.

Понякога  в Омраза тя се трансформира,
щом Изневярата я сполети.
Тогава Ревността в сърцата ни  напира
и търси начин да си отмъсти!

О, вярно е, че Любовта е често сляпа...
И не приема  ничий разум и акъл.
Неискреникът често само това чака
и Жертвата оплита в плана зъл!

Аз знам, че Любовта е най-красиво чувство,
но покрай нея тъмни сили спят!
Загърбиш ли я, в живота ти е пусто
и дните ти не  искат  да вървят!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви дами,че сте съгласни с мен!
  • Велико откровение! "Аз знам, че Любовта е най-красиво чувство,
    но покрай нея тъмни сили спят!
    Загърбиш ли я, в живота ти е пусто
    и дните ти не искат да вървят!...
    Поздрав поете!
  • "Великата любов е и велика мъка...
    Не винаги плюсове ни носи...
    Вярно е, че любовта е често сляпа..."
    Но всички знаем, че е най-красивото чувство! Честита Коледа, Христо!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...