13.04.2014 г., 0:11

Повехнали листа

849 0 2

 Видях през призмата на повехнали листа,

там някъде сред сивата тъма - една забравена мечта...

Може би тази забравена мечта е знаела,

че някога през призмата на повехнали листа

ще бъде обсъждана от посърнала душа.

 

Сянката на отминалите дни напомня ни

за изпепелените мечти.

Но дали някога е имало мечти, които през погледа 

на повехали листа

ще успеят да избегнат мъглата и неизбежната тъма?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Пешев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...