Видях през призмата на повехнали листа,
там някъде сред сивата тъма - една забравена мечта...
Може би тази забравена мечта е знаела,
че някога през призмата на повехнали листа
ще бъде обсъждана от посърнала душа.
Сянката на отминалите дни напомня ни
за изпепелените мечти.
Но дали някога е имало мечти, които през погледа
на повехали листа
ще успеят да избегнат мъглата и неизбежната тъма?