Phantom89 (Атанас Пешев)
3

13 апр. 2014 г., 00:11

Повехнали листа

Поэзия

852 0 2

Видях през призмата на повехнали листа,

там някъде сред сивата тъма - една забравена мечта...

Може би тази забравена мечта е знаела,

че някога през призмата на повехнали листа

ще бъде обсъждана от посърнала душа.

Сянката на отминалите дни напомня ни

за изпепелените мечти.

Но дали някога е имало мечти, които през погледа

на повехали листа

ще успеят да избегнат мъглата и неизбежната тъма?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬