Повеите на любовта III част
1. Какво е любовта
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете!
Без образ и без тяло, тя няма измерение,
но чувство е блажено и Божие творение.
Ти всеки миг я търсиш там, хора де живеят,
от както свят светува за нея песни пеят!
За нея ти готов си богатство да дадеш,
без болест боледуваш, не искаш да ядеш...
По-ценна от златото, от всякаква храна,
тя шества по Земята от древни времена...
Пристигне ли при тебе – сърцето завладее,
забравяш всичко друго – в душата слънце грее,
а в твоята любима, безкрайната вселена,
по нещо е събрала от Ева до Елена.
Любов, когато няма, студено е сърцето
и знае, че за други било е отредено.
Любов – не я затваряй във каменен затвор,
да може да разцъфне – създай ѝ ти простор.
Щом влезе във дома ти – дари ѝ свободата
и в мир щастлив царувай за радост на душата.
Любов, когато имаш – богат си. Ти си крал
и чувството безценно в сърцето си побрал.
На Бога за благата, признание отдай,
че твоят свят създал е – Земята, с този рай!
13,45 ч., 1 януари 2008
Информация: Творбата е част от цикъл стихове за любовта, взети от първа книга от поредицата "Повеите на любовта" (2014 г., Ив Ван Смит)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
