Повеите на любовта III част
1. Какво е любовта
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете!
Без образ и без тяло, тя няма измерение,
но чувство е блажено и Божие творение.
Ти всеки миг я търсиш там, хора де живеят,
от както свят светува за нея песни пеят!
За нея ти готов си богатство да дадеш,
без болест боледуваш, не искаш да ядеш...
По-ценна от златото, от всякаква храна,
тя шества по Земята от древни времена...
Пристигне ли при тебе – сърцето завладее,
забравяш всичко друго – в душата слънце грее,
а в твоята любима, безкрайната вселена,
по нещо е събрала от Ева до Елена.
Любов, когато няма, студено е сърцето
и знае, че за други било е отредено.
Любов – не я затваряй във каменен затвор,
да може да разцъфне – създай ѝ ти простор.
Щом влезе във дома ти – дари ѝ свободата
и в мир щастлив царувай за радост на душата.
Любов, когато имаш – богат си. Ти си крал
и чувството безценно в сърцето си побрал.
На Бога за благата, признание отдай,
че твоят свят създал е – Земята, с този рай!
13,45 ч., 1 януари 2008
Информация: Творбата е част от цикъл стихове за любовта, взети от първа книга от поредицата "Повеите на любовта" (2014 г., Ив Ван Смит)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
