22.10.2007 г., 17:19

Повеля

1.2K 0 3

Чети, недей да се мъчиш,

недей да изкачваш баири, чети.

Животът е труден,

а хората мъдрост събират с години.

Ти беден човек си, какво като имаш пари,

какво ще се случи, като всичко изгубиш?

Мъдростта струва скъпо на двайсет години,

а не на шейсет.

Замълчи, думите струват, когато са с мисъл родени,

недей говори думи на други кретени,

които, и те като теб, ”имат пари”.

Сега поплачи,

не само твоят живот в грешна посока върви.

Намери си любов, обичай тъй, както го чувстваш,

с душа, със сърце.

Паднал си, недей да се молиш на Господ,

а ставай, момче.

Животът върви и скоро ще свърши,

със теб и без теб.

А знай, че поне там горе всичко е честно,

там поетът е поет, а учителят учител

и няма пари...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно послание!
  • Страхотно е ,всеки трябва да се поучи !
  • Браво!!!!!!! Идеята е прекрасна. Много хубаво и мъдро стихотворение. Много ми харесва посланието, което носи, защото е общочовешко.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...