Повик
Денят пораснал се усмихва,
държи във длани огнено кълбо,
вълната морска на брега притихва,
скалата цялата във пръски, златно зарево.
Случаен поглед платноход прихваща,
вятърът издул е корабни платна,
духът свободен неизвестността му праща,
непознатите земи са негова съдба.
Морето сменя своя цвят, много е капризно,
от тъмно синьо, до вълшебен изомруд,
мами те с безкрая, дърпаш се, напразно
влюбен си във него,повикът е чут.
Юни, 2017
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
