Повикай ме
661
0
0
Щом гората с багри се прошари
и птиците отправят се на юг,
слънчев лъч полегне по ливади
с топъл глас повикай ме,
ще дойда тук...
Щом с кадифени стъпки пропълзи нощта
и ясен месец грейне на небето,
повикай ме, хвани в длан дланта
пред нашето огнище, да стоплим битието.
Щом тежък сняг натрупа високите пъртини
и студ нахълта през пролуки и сърца
повикай ме, в дните пак бъди ми
с теб е страшно хубаво,
зове ни вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
