Повикай ме
666
0
0
Щом гората с багри се прошари
и птиците отправят се на юг,
слънчев лъч полегне по ливади
с топъл глас повикай ме,
ще дойда тук...
Щом с кадифени стъпки пропълзи нощта
и ясен месец грейне на небето,
повикай ме, хвани в длан дланта
пред нашето огнище, да стоплим битието.
Щом тежък сняг натрупа високите пъртини
и студ нахълта през пролуки и сърца
повикай ме, в дните пак бъди ми
с теб е страшно хубаво,
зове ни вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
