Щом гората с багри се прошари

и птиците отправят се на юг,

слънчев лъч полегне по ливади

с топъл глас повикай ме,

ще дойда тук...

Щом с кадифени стъпки пропълзи нощта

и ясен месец грейне на небето,

повикай ме, хвани в длан дланта

пред нашето огнище, да стоплим битието.

Щом тежък сняг натрупа високите пъртини

и студ нахълта през пролуки и сърца

повикай ме, в дните пак бъди ми

с теб е страшно хубаво,

зове ни вечността.