Jorge (Георги)
10 15
3.01.2007 г., 13:47 ч.

Повикай ме 

  Поезия
988 0 6

Когато си сама и чужда за света

                                       Когато си изгубила ключа за любовта...          

                                       Повикай ме ...  и аз ще долетя

                                       като свткавица разцепила на две ноща

                                       Когато си сама сред хора подаващити

                                       крак , а не ръка...

                                       Когато си потънала във мисли и тъга...

                                       Повикай ме и аз ще долетя...

                                       Повикай ме... ,но не  с ръка , а с вопъла

                                       на любеща жена...

                                       Когато си сама блуждаеща в ноща

                                       когато си изваяла с ръце съмнения и самота

                                       Повикай ме със полъха на твоята коса

                                       и аз ще съм светулката в ноща

                                       Ще стисна с клещи отровната змия

                                       Изпиваща с неверие твоята снага

                                       Ще сцепя с брадва таз врата ,заключила

                                       пътеката към любовта

                                       Повикай ме...

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Направо е прекрасно стихотворението ти Жоро!Браво!Поздрав
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Много е хубаво Жоро.Пожелавам ти някой ден Тя да те повика и никога да не те напусне
  • Хубаво е, да има на кой да се разчита в трудни моменти!
    Хареса ми!
    Поздрави
  • Прекрасно, прекрасно!!! Хубаво е, когато има някой, който е готов, когато го повикаш, веднага да дойде при теб, но май е още по-хубаво да не се налага да го викаш-той да е винаги до теб
Предложения
: ??:??