Повикай ме
Когато си сама и чужда за света
Когато си изгубила ключа за любовта...
Повикай ме ... и аз ще долетя
като свткавица разцепила на две ноща
Когато си сама сред хора подаващити
крак , а не ръка...
Когато си потънала във мисли и тъга...
Повикай ме и аз ще долетя...
Повикай ме... ,но не с ръка , а с вопъла
на любеща жена...
Когато си сама блуждаеща в ноща
когато си изваяла с ръце съмнения и самота
Повикай ме със полъха на твоята коса
и аз ще съм светулката в ноща
Ще стисна с клещи отровната змия
Изпиваща с неверие твоята снага
Ще сцепя с брадва таз врата ,заключила
пътеката към любовта
Повикай ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
