ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
21.02.2010 г., 7:51

Повикай ме!

913 0 10

Повикай ме!

Ще те докосна с хладни капки дъжд.
Ще те погаля с бялата виелица.
В съня ти е брадясалият мъж,
притихнал, на колене, до постелята...

Аз сянка съм от друмища далеки
и полъх от разцъфнала липа,
цигулка на щурче, ефирна, лека
и див пелин до момина сълза...

Усещане за сладост от любов
и призрак на несбъдната надежда...
Повикай ме! Ще бъда Жар и Зов,
Раздрана риза, Хвърлена одежда...

Целувам нежно твоя сънен лик
и в струйки по джамлъка ти изтичам...
Ти, моя Болка, мой Живот и Вик -
обичам те!  Безумно те обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0