3.02.2018 г., 10:46

Повишение

768 0 0

                                           Чакам повишение, шефе, откога,

                                           моля те, смили се вече, никак не е добре,

                                           ясно е че няма да стана аз богат,

                                           този спор да водим с тебе мисля да поспрем.

 

                                           Аз заплата искам и чин по-висок,

                                           ризата добре ще  гладя, ще нося кафе,

                                           просто пощади ме, не бъди жесток,

                                           страшно е с тази заплата, мен не ми е кеф.

 

                                           Искам повишение, стиснат не бъди,

                                           ясно е че за началник няма тук закон,

                                           българинът пред компютъра седи,

                                           той седи и слуша онзи властен тон.

 

                                           Чистя ти компютъра, телефона ти

                                           не е в ред ще го поправя, все пак си ми шеф,

                                           гроб съм пред жена за иконите,

                                           с които я заменяш, утроявай лев.

 

                                           Цифрата по четири да се умножи,

                                           може брат ми даже, даже и по пет,

                                           ще скрия в случай че данъци дължиш,

                                           с шеф като тебе нямам аз късмет.

 

                                           Генчев чака същото, по-рано от мен,

                                           вярност неогряна, но огря Петров,

                                           помня как Михайлов си тръгна огорчен,

                                           повиши, това изискват, своята любов.

 

                                           Какво ли очаквам се чудя в този ден,

                                           по пример на Михайлов напускам огорчен,         

                                           секретарката е бедна, как пари за мен.

                                           Само секретарка още, искам да помислиш ти за мен.

 

                                           22.01.18                                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....