Чакам повишение, шефе, откога,
моля те, смили се вече, никак не е добре,
ясно е че няма да стана аз богат,
този спор да водим с тебе мисля да поспрем.
Аз заплата искам и чин по-висок,
ризата добре ще гладя, ще нося кафе,
просто пощади ме, не бъди жесток,
страшно е с тази заплата, мен не ми е кеф.
Искам повишение, стиснат не бъди,
ясно е че за началник няма тук закон,
българинът пред компютъра седи,
той седи и слуша онзи властен тон.
Чистя ти компютъра, телефона ти
не е в ред ще го поправя, все пак си ми шеф,
гроб съм пред жена за иконите,
с които я заменяш, утроявай лев.
Цифрата по четири да се умножи,
може брат ми даже, даже и по пет,
ще скрия в случай че данъци дължиш,
с шеф като тебе нямам аз късмет.
Генчев чака същото, по-рано от мен,
вярност неогряна, но огря Петров,
помня как Михайлов си тръгна огорчен,
повиши, това изискват, своята любов.
Какво ли очаквам се чудя в този ден,
по пример на Михайлов напускам огорчен,
секретарката е бедна, как пари за мен.
Само секретарка още, искам да помислиш ти за мен.
22.01.18
© Явор спасов Всички права запазени