Повод
Не стъпвай върху спомените ми!
С тях се завивам,
когато нищо друго не остава.
С тях уморено, призори заспивам,
когато тишината натежава.
Не стъпвай върху тях,
ще ми потрябват,
защото другото е многоточие.
Потръпвам в ежедневното безочие
и дълги пътища насън ме грабват.
А есента е повод да се счупя
като пресъхнала и мъртва клонка.
Не мога още лято да си купя
и станах пак на дните си пионка...
Остана само споменът от вчера,
когато лятото ми се усмихна.
Събудих дух от стара табакера
и в шепите му есента притихна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Илиева Всички права запазени
Поздрави!
