Не стъпвай върху спомените ми!
С тях се завивам,
когато нищо друго не остава.
С тях уморено, призори заспивам,
когато тишината натежава.
Не стъпвай върху тях,
ще ми потрябват,
защото другото е многоточие.
Потръпвам в ежедневното безочие
и дълги пътища насън ме грабват.
А есента е повод да се счупя
като пресъхнала и мъртва клонка. ...