28.09.2011 г., 22:31 ч.

Повод 

  Поезия » Друга
506 0 3

Не стъпвай върху спомените ми!   

С тях се завивам,            

когато нищо друго не остава.

С тях уморено, призори заспивам,

когато тишината натежава.

Не стъпвай върху тях,

ще ми потрябват,

защото другото е многоточие.

Потръпвам в ежедневното безочие

и дълги пътища насън ме грабват.

А есента е повод да се счупя

като пресъхнала и мъртва клонка.

Не мога още лято да си купя

и станах пак на дните си пионка...

Остана само споменът от вчера,

когато лятото ми се усмихна.

Събудих дух от стара табакера

и в шепите му есента притихна.

© Диана Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??