Повод за живот
Кажи ми ти, о, музо нежна.
О, дай ми повод за живот,
гали ме с жалост и тъга безбрежна,
на твоя повик аз съм роб.
Ти надежди клети даваш...
погубваш ги във същи миг;
от смъртта живота сътворяваш,
но непознат остава твоят лик.
До мен ли си ти, музо свята -
даряваш ли ми щастие потребно,
от умиление сълзите капят,
а няма ли те, липсваш ми безмерно.
Сърце, скърбящо в рани,
с едничка надежда все тупти,
че каквото и да стане
ще даваш повод за живот, а не мечти.
О’ Донован
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Николов Всички права запазени
Харесва ми ! 