Когато старчески главата ми заклима
и сняг от спомени среднощно завали,
ще бъде дълга, вълча и студена зима,
ще вие вятър леден в тъжните ели.
Тогава ситно времето ще отброява
изпредени от стария котак лъжи.
Аз ще мърморя.Ти обичай ме, такава.
А лудостта отвън за дюлята вържи.
Приспивай ме полека, с пеещия чайник,
да ни завиждат нека, както и сега,
когато смеем се и малко сме потайни,
че старостта ни не е повод за тъга. ...