Повторения

28.04.2011 г., 11:59 ч.

Поезия » Философска

493 0 2

Непредсказуем животът е -

както преди.

Но усещам,

в душата му нещо се къса!

- настръхнал от ревност е...

- гордостта го разкъсва...

Как да моля "Почакай миг!"?

Как да викна "Поспри!"?

Ако все още има животът цена,

нека вярваме в него,

без да се вричаме,

без да се питаме дали и докога

ще живеем с любов

и ще обичаме!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.