Apr 28, 2011, 11:59 AM

Повторения 

  Poetry » Phylosophy
559 0 2

Непредсказуем животът е -

както преди.

                        Но усещам,

                        в душата му нещо се къса!

- настръхнал от ревност е...

- гордостта го разкъсва...

                        Как да моля "Почакай миг!"?

                        Как да викна "Поспри!"?

Ако все още има животът цена,

нека вярваме в него,

                        без да се вричаме,

                        без да се питаме дали и докога

ще живеем с любов

и ще обичаме!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??