Повярвах
Повярвах аз на твоите очи
и в тях се влюбих до полуда...
Не вярвах аз, че толкова ще ме боли,
когато видя те със друга.
Пътя свой с нейния ще слееш,
ръка с халката брачна ще окичиш
и няма да си спомниш ти за мене,
а може би ще ме забравиш?
И в този светъл, свят за тебе ден,
Любов и Щастие ти желая и те моля:
Спомняй си понякога за мен,
нищо, че завинаги оставаш с нея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Янева Всички права запазени
